или как да накараме моделите да повярват, че наистина са красиви, докато се забавляват по време на снимките…
Фотографията води началото си от далечната 1839 година, след официално съобщение пред Академията на науките в Париж на 7 януари относно постижението на Дагер да запази траен фотографски образ.
В миналото създаването на една фотография е отнемало значително време за подготовка на заснемането и проявяване на материалите, докато в днешно време дори не се замисляме, правейки десетки снимки с мобилните си устройства и изпращайки изображенията почти светкавично до най-отдалечените кътчета на планетата. Вече звучи направо екзотично някой да снима на аналогов апарат, да зарежда “филмчета” с ограничен брой кадри (обикновено 36), да прави някакви настройки на фотоапарата, да проявява заснетото след като “свърши” лентата, да се копират снимки на хартия – ежедневие до средата на 90-те години на миналия век.
Фотографията е изкуство. Трябва да можеш да усетиш човека пред теб, да видиш природата, да почувстваш събитието или да съумееш да отразиш новината в един кадър. Изписани са тонове хартия с претенции за правила и рамкиране на фотографското изкуство от хора, оставили значими следи в него и от безброй други, които се оказват далеч по-добри в писането, отколкото в снимането. Всеки индивид има собствени възприятия и налагането на чужди мнения е най-малко неуместно.
Ежедневно попадам на хора, които се притесняват, че не “излизат” добре на снимки или са твърде взискателни към визията си, очаквайки представата им за себе си да бъде материализирана в заснет файл. Предизвикателството пред фотографите е да накарат моделите си да се почувстват като най-прекрасните създания на Земята. Подходящите психологични подходи от страна на “задапаратното устройство” при заснемането могат да доведат до неочаквано добри резултати за моделите – да получат най-страхотните си снимки, което неминуемо ще промени самочувствието им, повиши жизнената им енергия, дори и качеството на живота.
Открийте фотограф, с когото усещате “химия” и с чиято помощ бихте могли да разгърнете потенциала си за “моделстване”. Не винаги това се получава при първата фотосесия. Тя е по-скоро проучвателна за двете страни, особено ако моделът тепърва прохожда и се притеснява от обективите и светкавиците. При добри попадения от самото начало, следващите срещи с фотографа ще са още по-плодотворни и вече няма да усещате никакво напрежение.
Не проспивайте моментите, когато изглеждате най-добре или сте в най-добрата си физическа форма – тези мигове може никога повече да не се повторят, затова си букнете фотосесии. За пред приятелите/приятелките, съседките, за пред семейството, за “фейса”, за офиса, за “OnlyFans” и за пред всички останали. Но си направете и снимки само за себе си, не ги показвайте. Скрийте ги някъде, забравете ги за няколко години и ги “открийте”, когато сте в минорно настроение или имате нужда от нечия подкрепа. Те ще ви съживят.
Живейте, усмихнете се – днес и сега! “Утре” може и да няма.
С обич,
КрисоК
